Началото на просветното дело в с. Церова кория е свързано с обучението на славянско писмо на будни момчета от селото.
Искрата на просветата в с. Церова кория е запалена от свещеник Иван Михов през 1784година. Негови следовници са Иван Чантов, Моян Кънчев и поп Стоян Милев.
След обявяването на Хатишерифа през 1834година просветата в българските земи приема общ характер на развитие чрез построяването на църкви и килии към тях. Обществото поема цялата издръжка, включително и учителската заплата.
През този период учител в килията е Михаил поп Иванов син на първия учител.
От пролетта на 1845 год. до 1870 год.успешно се въвежда взаимноучителската методика от Петко Рачев Славейков и Никола Златарски - баща на бъдещия професор Васил Златарски.
Златният период на възрожденското училище в с. Церова кория е свързан с работата на еленчанина Атанас Кочанов, който превръща училището в пълно класно училище през 1870година.
През 1873година е издигната нова двуетажна сграда, осветена при откриването й от митрополит Иларион Макариополски.
До Освобождението в това училище преподават Марин Бъчваров - бъдещ професор и лектор на Софийския университет и Иван Церов – бъдещ кмет на гр. Варна .
Следват години на разцвет и упадък, на периоди на трудности и успехи.
След Освобождението през класните стаи на училището минава неспокойния дух на няколко поколения, търсещи извора на познанието, от чийто води да утолят жаждата си за просвета и напредък.
През 1937год.е построена новата училищна сграда, даваща по-широки възможности за образователни успехи.
Гордост за нашето училище са множеството лекари, учители, архитекти, инженери, духовници и политици, получили успешен старт в него. Иван Церов е дълги години кмет на гр. Варна.
В началото на ХХ век Стамболистът Добри Петков е председател на Народното събрание през 1907/08год. и министър през 1914-1918год. Същият е голям дарител на училището.
Начело на търновските граждани при посрещането на генерал Гурко е архимадрит Стефан от с. Церова кория.
Панайот Хаджирадков – бивш ученик и учител от нашето училище е първият окръжен управител във Велико Търново. Хаджи Стоян Хаджипанов е един от 129-те депутати във Великото народно събрание през 1879 година.
Църковинят деец Иларион Пенчев е ректор на Одринската семинария, преподавател в Солунската мъжка гимназия и накрая Неврокопски митрополит.
През кървавите за Македония години - 1894-1913 година - епископ Флавиан /през 30-те и 40-те години на ХХ век/ заема духовните длъжности – игумен на Рилския манастир,ректор на Пловдивската семинария и викарий на Софийския митрополит. Петко Михайлов – дългогодишен кмет в селото е председател на Градинарското дружество в България.
От искрата до триумфа на българската просвета