Село Церова кория се намира в центъра на котловина, разположена между Велико Търново и хребетите на Средна Стара планина.
На север от него се извисява висок баир-СТРАНАТА, пресечен от прохода Клисурата, който води за Драгижево, Лясковец и за Дунавската равнина.
На юг от него се шири равнина, набраздена с долове, рътлини и обширни дъбрави, разположени край двата бряга на река Веселина и водещи към Капиновския манастир „Свети Никола” и Плаковския манастир „Свети Илия”,
а зад тях се извисяват върховете на Балкана, пресечени от горния Еленски проход. От селото се отделя път на запад, който води през Пчелище и Присово за Велико Търново. На изток друг път минава през Капиново и Миндя за Елена.
Това географско разположение на селото определя неговото историческо значение от древни времена. То е едно от най-старите селища в котловината.
Възниква по време на траките на един километър източно от сегашното село.През римската епоха в селището има пътна станция на римския път от горния Еленски проход, водещ към Никополис ад Иструм.
През периода на Първата и Втората българска държава селото се разраства и процъфтява. Преживява страшните нашествия на османските завоеватели.
Два века по-късно поробителят му нанася нов удар, като го разрушава до основи. Голяма част от населението се заселва във вековната церова гора и изгражда ново селище. Оттук селото носи и името си - Церова кория.

